Начало Златното мастило

При срещите с хората аз се зареждам по един начин, който дори не искам да призная. Като книга, представяща моменти от близката ни историята през личния опит и възприятия, „Несвършващо време. По отношение на самата книга Стоянович обяви, че като историк е убеден, че в мемоаристиката всеки дава един свой поглед върху нещата.

За зареждащия ефект на срещите си из страната, за откриването на толкова много хора, събрани в едни неподозирани „духовни гнезда”, разказа в интервю проф. Петър Стоянович в Ямбол преди представянето на книгата си „Несвършващо време. Спомени". Гостуването му тук бе по покана на Регионалния исторически музей, а впечатленията си от мемоарното издание разказа писателят Любомир Котев.

При срещите с хората аз се зареждам по един начин, който дори не искам да призная. Иначе ще се превърна в някакъв Пантелей пътник, обикалящ из пътищата на България, сподели проф. Стоянович. Каза, че не се притеснява от дискусии. „Предпочитам дори, когато има въпроси, защото това доказва, че сме навлезли в някакъв пласт на съзнанието, спомена, на човешкото. Което, най-сетне, в контекста на днешното все по-ужасяващо време, носи някакъв гъдел”, каза авторът. „Аз вече съм щастлив във всеки един момент, в който видя хора, които разсъждават, които се вълнуват, които са щастливи или нещастни, но пък го правят искрено и от сърце”, допълни Стоянович.

Като книга, представяща моменти от близката ни историята през личния опит и възприятия, „Несвършващо време. Спомени" дава не толкова поле за спорове, а по-скоро шанс за свързване, бе контекстът на изговореното на днешната среща. „Трябва да ви кажа, че съм намерил толкова много хора в България, събрани в едни духовни гнезда, които човек може би не винаги предполага, че съществуват. И връзката в този случай е взаимна”, сподели гостът. По думите му хората на словото, на казаното, на изиграното имат един непрестанен „много надфинансов дълг” към своята нация. „Ние сме длъжни да ходим и да се срещаме, и да радваме, да възбуждаме, да се бием, ако трябва – в най-хубавия смисъл на думата”, посочи той.

По отношение на самата книга Стоянович обяви, че като историк е убеден, че в мемоаристиката всеки дава един свой поглед върху нещата. Но е важно при възпроизвеждането на историята тя все пак да бъде обективно поднесена. А обективно означава да бъде документално подплатена, коментира авторът.

За да напише човек добри мемоари, той трябва да има преди  всичко остри сетива, да обозре действителността в дълбочина, каза на срещата писателят Любомир Котев.  Трябва да имаш много и различни впечатления, но и да успееш да отделиш зърното от плявата, да акцентираш на същностното. А най-добре, ако го постигнеш, облягайки се на чувството си за хумор, допълни той.

Ако човек се вземе много насериозно, се получава нещо много кухо, фалшиво и неистинско. От това ни спасява иронията и най-вече самоиронията. Затова и „Несвършващо време. Спомени" приласкава тъкмо с непосредствеността си, посочи Котев.

Тази книга по някакъв начин се родее с най-знаменитите мемоари в България – това са „Строителите на съвременна България” на Симеон Радев и „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов. Казвам го абсолютно сериозно, не от куртоазия, каза още Любомир Котев – самият той познат като задълбочен изследовател и автор на три книги за Захари Стоянов. Според него „Несвършващо време. Спомени" отразява стремежа на автора да разказва максимално ясно и точно за сложните неща, „въпреки ерудицията и обременеността си на университетски професор”.

Личният прочит е задължителната връзка между човека и историята, каза още в интервю Петър Стоянович. Личният спомен е спасението на личността. Ти се връщаш винаги назад и тук започва голямата битка между реалността и легендата, обърна внимание авторът. През тази призма бяха пречупени и историите, които той сподели при срещата си с ямболската публика. 

Начало на разговора даде директорът на историческия музей в Ямбол д-р Стефан Бакърджиев, домакин на събитието. А освен автографи, проф. Стоянович, провокиран от Любомир Котев, даде и заявка да организира и друга среща, посветена на личността на цар Фердинанд – безспорно един от най-сложните персонажи в нашата нова история.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.

Златното мастило

Каталогът „Една непозната колекция“ с творби от резиденцията на Вълко Червенков бе представен в галерия „Академия“. Изданието съпътства изложбата с творби от резиденция „Средна гора“ на Вълко Червенков, която може да бъде ра ...

Добрина Маркова

Златното мастило

„Мога да призная, че няма нищо, което по-дълго да съм таил в себе си, от това желание да съставя юридически речник“, каза проф. Огнян Герджиков при представянето на своята нова книга „Енциклопедичен речник на частното право“. Представя ...

Ангелина Липчева

Валери Генков

Златното мастило

Има предубеждения спрямо немската литература у нас. Смята се, че е скучна, а това не е вярно. Тя е интересна и разнообразна и с нищо не е по-различна от тази в другите европейски страни. Въпреки това, българите предпочитат да карат немски коли, но не и да чета ...

Добрина Маркова

Златното мастило

Каталогът „Една непозната колекция“ с творби от резиденцията на Вълко Червенков бе представен в галерия „Академия“. Изданието съпътства изложбата с творби от резиденция „Средна гора“ на Вълко Червенков, която може да бъде ра ...

Добрина Маркова

Литературен обзор

Адаптирана чуждоезикова литература беше представена на книжен базар в Профилираната гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф“ в Разград. Фоайето на училището се превърна в място, изпълнено с литература на английски, немски и испански ез ...

Добрина Маркова

Авторът и перото

Добрина Маркова

На бюрото

Валери Генков

Няма нищо лошо да се издават много книги. Трябва да има литература, за да могат хората да избират. Това мнение изрази в интервю художничката Таня Минчева, която гостува на фестивала „Литературен прожектор“ на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна.  Тя обаче смята, че не е работа на читателя да търси своето издание на пазара, а на издателствата, специалис ...

Авторът и перото

Добрина Маркова